Со се поголемата урбанизација, сведоци сме на постепеното исчезнување на зелените површини во градот. Некогашните паркови полни со зеленило и борови стебла кои во минатото се засадувале со голема внимателност,  сега ги заменуваат објекти.


Обврска на инвеститорите е она што ќе се уништи при изградбата, подоцна кога ќе завршат градежните активности  тие да засадат зеленило во рамки на парцелата, и тоа на 20 до 30% од дворната површина. Тоа од наша страна се предвидува и во самите проекти, вели експертот за животна средина Пеце Мирчески.

Контролата за тоа дали и колку ваквата обврска од страна на инвеститорите се почитува е во надлежност на инспекциските служби кои треба да утврдат колку од страна на инвеститорите, ваквата законска обврска се почитува.
Еколозите постојано апелираат да не се уништуваат зелените површини, бидејќи тие се белите дробови на градовите, кои освен што го прочистуваат воздухот, вршат и заштита од бучавата.


Значењето на градските зелени појаси е огромно, нивната функција во овие средини е поголема за 70 пати. Освен што го прочистуваат воздухот, влијаат врз намалувањето на бучавата, како и врз нервниот систем и крвниот притисок на жителите. Зелените површини вршат и регулирање на микроклимата, односно температурата на воздухот. Нискостеблестите растенија пак, вршат неутрализација на јаглеродниот диоксид од издувните гасови од возилата, објаснува дипломираниот агроном и независен еколог, Лазо Наумоски.
         
Стручните лица нагласуваат дека на секоја улица во градовите задолжително мора да има зелен појас составен од од нискостеблести и високостеблести растенија.

Т. Кувенџиска